Dacia е символ на всичко, което постигнахме в последните 23 години. От една страна, не искаме даже да се поглеждаме в огледалото, защото се опасяваме, че леко миришем на чесън и шкембе все още, въпреки мерките по европеизация на хигиенните навици. От друга обаче, неусетно извървяхме пътя от граждани на изоставащо икономически и социално общество до средна европейска нормалност – с магистрали, метро и синя зона за паркиране в градовете.
В природата ни обаче е по-често да се сещаме за първия баланс на фактите, като постоянно натякваме, че второто не е точно това, което ни се струва, че е. Така и Dacia – въпреки че технологично румънските заводи вече произвеждат автомобили с 99,9% компоненти от Renault, ние все така не забелязваме липсата на истинска слабост и все така да мечтаем за непостижимото, което е постижимо само под формата на промоция, когато е с етикетче “произведено на Запад”.
